24-годишният Димо Стефанов върти ферма за биохумус и печели състезания по маунтийнборд
Който се е качвал на скейтборд поне веднъж, се досеща за какво става дума. Представете си сега, че сте качени на борд с доста по-големи колела и трябва да се спуснете с него от Бузлуджа – надолу по планинските пътечки. Самоубийство!.. Нали това е първата дума, за която се сещате? Е, да, но има хора, които си вдигат адреналина с подобно упражнение през седмица. И аз вече познавам един от тях – Димо Стефанов е 24-годишен русоляв казанлъчанин с небрежно-артистичен вид. Занимава се с този екстремен спорт от ученическите си години в Математическата гимназия.
Сред спортните му постижения е едно 5-о място на международното първенство по бордъркрос в Сърбия преди три години, златен и бронзов медал от първенство в Румъния миналата година и златен медал от първото състезание по маутинборд в България. Също така хвърчи надолу по планинските склонове и през зимата. „Оказа се, че сноубордът е първи братовчед на маунтийнборда, – смее се Димо – защото досегашните ми умения помогнаха много бързо да свикна със снежния вариант.”
След бординга, разговорът ни тръгва в друга посока, също толкова изненадваща. След МГ-то, Димо изкарал две години в София, следвайки „архитектура” в Нов български университет. Но скоро шумотевицата и суматохата в мегаполиса му омръзнали. Тогава се сетил и за другото си хоби от ученическите години – калифорнийските червеи. Връща се в Казанлък и създава ферма за биохумус в с. Хаджидимитрово. Какво е това биохумус ли? Това е тор от ново поколение. Произвежда се от червените калифорнийски червеи, които преработват оборски тор, слама, шума, биомаса.
„Биохумусът е продукт без мирис, рохкав, лесно ронлив, наподобява едро смляно кафе. – разказва Димо. – Чрез него почвата става по-рохкава, не се уплътнява и не образува плътна кора. Следствие на това наторените почви едновременно задържат необходимата влага /намалява нуждата от напояване до 30 %/ или дренира излишната влага /растенията не загниват/. Съдържа огромни количества почвообработващи микроорганизми, биоактивни стимулатори, витамини, аминокиселини и хуминови киселини, които са основен резерв на хранителни вещества.”
Освен това, биохумусът притежава бактерицидни свойства, което затруднява развитието на болести в почвата. Растенията понасят по-лесно студ, горещина и суша. При пръскане с воден разтвор на биохумус се намалява нуждата от препарати срещу вредители. Всичко това значително увеличава реколтата. При торене с биохумус се ускорява и узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 45% съдържанието на витамини и белтъчини.
А дали има пазар за този продукт в България? Димо Стефанов твърди, че все повече българи се ориентират към домашно биологичното земеделие, което им позволява да се наслаждават на вкусни и полезни плодове и зеленчуци. Така че – търсене има. Биохумусът се използва в зеленчукопроизводството, в овощните градини, в цветарството, за производство на разсад, резници, наторяване и подсилване на растенията.
Димо разширява производството си и яхва трактора си, купен с пари по евро-проект. Любопитно е, че също така във фермата му помагат доброволци от САЩ, Холандия, Англия, Литва, Италия, Полша… Целта на младия казанлъчанин е фермата му да стане самоподдържаща се – с източници на възобновяема енергия.
В своя стремеж към естествен живот, близо до природата, Димо не е сам. Той твърди, че все повече млади българи избират този начин на живот. И ми дава пример с Никола и Свилена, които се завърнали от Щатите, за да отглеждат коне край Павел баня в своето ранчо. Напомня ми и за ентусиастите от Балканския екологичен проект в Шипка, които се занимават с екологично земеделие и пермакултура. Всъщност, в този проект активен участник е и той.
- Много хора са забравили истинските ценности на живота. – казва Димо Стефанов. –
Дали никога не са ги вкусвали или са били повлечени от глобализиращият се свят, не знам… Но аз мечтая да направя турне в България със стар автобус, движещ се с биогориво и пълен с хора, които искат да споделят здравословния начин на живот, или дори само щастието си, че живеят на планетата Земя… Защото виждам много хора, които не оценяват прекрасните дадености на нашата планета и пропиляват не само живота си, а и бъдещето на следващите поколения…
Имаш ли „пусков срок”, кога мислиш, че това ще се сбъдне – опитвам се да провокирам младия човек. Но той има готов отговор:
”Мечтите са, за да се осъществяват! А трудностите са, за да бъдем проверени доколко вярваме в мечтите си!”
Петър МАРЧЕВ
Който се е качвал на скейтборд поне веднъж, се досеща за какво става дума. Представете си сега, че сте качени на борд с доста по-големи колела и трябва да се спуснете с него от Бузлуджа – надолу по планинските пътечки. Самоубийство!.. Нали това е първата дума, за която се сещате? Е, да, но има хора, които си вдигат адреналина с подобно упражнение през седмица. И аз вече познавам един от тях – Димо Стефанов е 24-годишен русоляв казанлъчанин с небрежно-артистичен вид. Занимава се с този екстремен спорт от ученическите си години в Математическата гимназия.
Сред спортните му постижения е едно 5-о място на международното първенство по бордъркрос в Сърбия преди три години, златен и бронзов медал от първенство в Румъния миналата година и златен медал от първото състезание по маутинборд в България. Също така хвърчи надолу по планинските склонове и през зимата. „Оказа се, че сноубордът е първи братовчед на маунтийнборда, – смее се Димо – защото досегашните ми умения помогнаха много бързо да свикна със снежния вариант.”
След бординга, разговорът ни тръгва в друга посока, също толкова изненадваща. След МГ-то, Димо изкарал две години в София, следвайки „архитектура” в Нов български университет. Но скоро шумотевицата и суматохата в мегаполиса му омръзнали. Тогава се сетил и за другото си хоби от ученическите години – калифорнийските червеи. Връща се в Казанлък и създава ферма за биохумус в с. Хаджидимитрово. Какво е това биохумус ли? Това е тор от ново поколение. Произвежда се от червените калифорнийски червеи, които преработват оборски тор, слама, шума, биомаса.
„Биохумусът е продукт без мирис, рохкав, лесно ронлив, наподобява едро смляно кафе. – разказва Димо. – Чрез него почвата става по-рохкава, не се уплътнява и не образува плътна кора. Следствие на това наторените почви едновременно задържат необходимата влага /намалява нуждата от напояване до 30 %/ или дренира излишната влага /растенията не загниват/. Съдържа огромни количества почвообработващи микроорганизми, биоактивни стимулатори, витамини, аминокиселини и хуминови киселини, които са основен резерв на хранителни вещества.”
Освен това, биохумусът притежава бактерицидни свойства, което затруднява развитието на болести в почвата. Растенията понасят по-лесно студ, горещина и суша. При пръскане с воден разтвор на биохумус се намалява нуждата от препарати срещу вредители. Всичко това значително увеличава реколтата. При торене с биохумус се ускорява и узряването на плодовете, подобрява се качеството на продукцията, като се увеличава до 45% съдържанието на витамини и белтъчини.
А дали има пазар за този продукт в България? Димо Стефанов твърди, че все повече българи се ориентират към домашно биологичното земеделие, което им позволява да се наслаждават на вкусни и полезни плодове и зеленчуци. Така че – търсене има. Биохумусът се използва в зеленчукопроизводството, в овощните градини, в цветарството, за производство на разсад, резници, наторяване и подсилване на растенията.
Димо разширява производството си и яхва трактора си, купен с пари по евро-проект. Любопитно е, че също така във фермата му помагат доброволци от САЩ, Холандия, Англия, Литва, Италия, Полша… Целта на младия казанлъчанин е фермата му да стане самоподдържаща се – с източници на възобновяема енергия.
В своя стремеж към естествен живот, близо до природата, Димо не е сам. Той твърди, че все повече млади българи избират този начин на живот. И ми дава пример с Никола и Свилена, които се завърнали от Щатите, за да отглеждат коне край Павел баня в своето ранчо. Напомня ми и за ентусиастите от Балканския екологичен проект в Шипка, които се занимават с екологично земеделие и пермакултура. Всъщност, в този проект активен участник е и той.
- Много хора са забравили истинските ценности на живота. – казва Димо Стефанов. –
Дали никога не са ги вкусвали или са били повлечени от глобализиращият се свят, не знам… Но аз мечтая да направя турне в България със стар автобус, движещ се с биогориво и пълен с хора, които искат да споделят здравословния начин на живот, или дори само щастието си, че живеят на планетата Земя… Защото виждам много хора, които не оценяват прекрасните дадености на нашата планета и пропиляват не само живота си, а и бъдещето на следващите поколения…
Имаш ли „пусков срок”, кога мислиш, че това ще се сбъдне – опитвам се да провокирам младия човек. Но той има готов отговор:
”Мечтите са, за да се осъществяват! А трудностите са, за да бъдем проверени доколко вярваме в мечтите си!”
Петър МАРЧЕВ
RSS Feed
